Резюме
Настоящата разработка представлява анализ на психоаналитични теории, които са свързани с
нарцистичното личностово разстройство. Разглеждат се теми свързани с borderline personality disorder,
различни теоретични възгледи на известни автори и научни изследователи в областта. Една обща
картина и различен поглед, който би предоставил специфична гледна точка на популярни личности в
областта на психологията, психиатрията и психопатологията.
Psychoanalytic reading – Narcisism, organizational narcissism and pathological narcissism
Abstract
This paper is an analysis of psychoanalytic theories related to narcissistic personality disorder. Topics
related to borderline personality disorder, different theoretical views of famous authors and researches in
the field are examined. A general picture and a different view that would provide a specific perspective of
popular personalities in the field of psychology, psychiatry and psychopatology.
От 70-години на ХХ век, когато Кохут( Kohut, 1971) публикува „The Analysis of the Sels
(1971), Кернберг(Kernberg, 1975) тогава излага своята концепция за нарцисизма в
ключовата творба “Borderline Conditions and Pathological Narcisism (1975)” се
затвърждава мнението, че темата за нарцисизма ще бъде много интересна и важна и
занапред.
Спрямо DSM-5 „Нарцистично разстройство на личността“ е едно от ключовите
разстройства. То се характеризира с грандиозност, потребност от възхищение и
емпатия. Включено е в Клъстер Б, там са също антисоциално, гранично, нарцистично и
хистрионно разстройство на личността.
Нарцистичното личностово разстройство се характеризира с модел, който предлага
Grunberger акцентира върху конфликта между нарцисизма и либидните обектни
взаимоотношения още от самото раждане. Grunberger обединява нарцисизма като сила
сама по себе си и като защита. Той свързва нарцисизма с теорията на нагона на Фройд,
и Едиповия комплекс. Той набляга на проблема с отказването от нарцистичното
сливане, водещо до зависимост от обекди. И заявява, че разпадането на
либидните обектни взаимоотношения причинява регресия към нарцисизъм. В
противоречие с Фройд, който посочва нагона към смъртта като основен фактор.
Grunberger отбелязва, че нарцисизмът почти винаги се счита като голяма пречка и
предизвикателство за психоаналитичната терапия. В "Нарцисизъм : Психоаналитични
есета" Grunberger представя поредица от статии написани между 1956г. и 1971г.
Повечето от статиите се появиха първоначално в Revue francaise de Psychoanalyse.
Grunberger смята, че източникът на всички различни форми на нарцисизъм е
пренетално състояние на въодушевление, вътреутробно състояние на всемогъщество и
самодостатъчност, от което човек е травматично изгонен и който никога не престава да
копнее да улови отново тези моменти.
Според модела на Kohut нарцистичната патология е резултат от родителската липса на
емпатия по време на развитието. Следователно индивидът не развива пълен капацитет
за регулиране на самочувствието. Нарцистичният възрастен според концепциитете на
Kohut се колебае между ирационално надценяване на себе си и ирационални чувства за
малоценност и разчита на другите да регулират самочувстието му и да му дадат
чувство за стойност. с преувеличено чувство на грандиозност, собствена значимост,
прекомерна нужда от възхищение и намалена способност за съпричастност и емпатия
към чувствата на другите хора. Нарцистичното личностово разстройство спада към
разстройствата на личността. Често се наблюдава в коморбидност с други психични
разстройства. Свързва се със значително функционално увреждане, както и
психосоциално увреждане. При разстройствата на личността се наблюдават трайни и
негъвкави, неадаптивни модели на поведение.
Високата му коморбидност с други психични заболявания води до трудности в
лечението.
За лечение и терапия се предлага следното – психодинамичен подход /
психоаналичитен и когнитивно – поведенческа терапия.
Индивидите с НРЛ – грандиозни могат да бъдат или уязвими. Грандиозните могат да
показват чувство за уникалност или превъзходство, както и липса на емпатия.
Липсата на емпатия стои в сърцевината на нарцистичното личностово разстройство.
Граничното разстройство на личността е тежко и постоянно психично разстройство,
което се характеризира с афективна нестабилност и импулсивно поведение със
свръхчувствителност към междуличностно отхвърляне, страх от изоставяне и
нестабилност в междуличностните взаимоотношения (Американската психиатрична
организация, 2013).
20 % от психиатричните организации са свързани с пациенти, които имат гранично
личностово разстройство. (Ellison et al., 2018)
Въведението в концепцията за защитния механизъм на идентификацията, за първа
форма, която се приема е т.нар нарцисизъм (Траур и меланхолия, 1915). Нарцистичната
организация на егото е описана от Фройд.
Уязвимостта на нарцистичния човек към завист е обяснен от работата на Мелани
Клайн(Segal, 1997).
Прекомерната идеализация и обезценяването също се срещат изключително често като
защитни механизми в структурата на личността, която е обвързана с нарцисизма.
P.Castoriadis – Aulagnier (1975) обръща внимание върху това, че е редно да се прави
съшествена разлика между негативен нарцисизъм и мазохизъм. Той пояснява, че
негативният нарцисизъм е свързан с – празнота, анастезия, несъществуване, неутрално
може да съществува под формата на афект с безразличие, с репрезентация (представа) с
негативна халюцинация или мисъл (бяла психоза).
В "Психология на сексуалността" Фройд извежда ключови съждения.Отдръпнатото от
външния свят либидо подпомага развитието на тип поведение, което можем да наречем
нарцисизъм. Нарцисизмът, който възниква чрез пренасяне на либидото от обектите
върху собственото аз е вторичен, който е наслоен върху един първичен нарцисизъм.
Пътищата към избора на обект според Фройд могат да бъдат няколко. На първо място –
По нарцистичен тип – това, което е самия той (себе си), това, което е бил самият той,
това, което самият той би искал да бъде и лицето, което е било част от самия него. По
типа на придържане се подразделят на следните категории : изхранваща жена и
защитаващ мъж. И тъй като животът произлиза от "мървата материя", Фройд вярва, че
може да се постулира с нагон към смъртта, подобно на Шопенхаер. Той формулира
хипотезата, че "Целта на живота е смъртта." Нагонът към смъртта работи тихо и
незабележимо, по подобие на първичният мазохизъм. След това тези разрушителни
импулси се насочват навън под формата на агресия или садизъм. Съществува и
вторичен мазохизъм (морален и сексуален).
Първата идентификация е нарцистична ("Траур и меланхолия", 1915г.) Нарцистичната
организация на егото ще бъде описана от Фройд в Движения и съдби, 1915г.)
Предполага се, че се случва преди изтласкването и се дефинира от две съдби ,т.е
предвиждат се два варианта на продължение – обръщане назад към себе си и
разстройване към противоположното, комбинацията, която поражда модела на
двойното разстройство. Идентификацията (вторична идентификация) протича в посока
на десексуализация, която завършва трансформацията на обектно либидото в
нарцистично либидо, за да спаси нарцистичнато цялост, застрашена от кастрационна
тревожност. От самото начало връзките установени от Фройд с антеналното
нарцистично състояние Antenatal, в тази връзка той предхожда рано разкриват пряката
връзка между проблема относно приемствеността на проблема за нарцисизма от
раждането.
Сблъскване и с нарцистичната връзка с реалността също се наблюдава.По принцип
реалността и нарцисизмът са противоположни, ако не и взаимно изключващи се. Тук
се крие и основното противоречие на егото – да бъде субектът, който трябва да влезне
във връзка с реалността и в същото време да инвестира себе си нарцистично,
игнорирайки реалността, за да се занимава само със себе си. Тази връзка се
удостоверява от връзката, която Фройд установява между изтласкването на реалността
и нарцистичните неврози първо и психозите по – късно.
Нарцистична фиксация или регресия, след този път често се стига и до психоза.
В „Мъртвата майка“ (“La mere morte”,1980) Андре Грийн акцентира, че трудът не е
посветен на релната, физическата смърт на майката. Концепцията за „мъртвата майка“
е вследствие от депресивното състояние на майката. Психоаналитичната теория
обследва най – общо две идеи. Първата е за загубата на обекта. А втората е
депресивната позиция, която се интерперетира по различни начини. Отделя се
внимание и на „мъртвият баща“ и „мъртвата майка“. В „Тотем и табу“ е подчертана
тази фундаменталня роля на тази тема за конструкта и ролята на Свръхаза.
Заключение –
Коморбидността на много заболявания често е свързана и с приема на психоактивни
вещества. В много от случаите зависимостите са в пряка връзка и коморбидност с
психични заболявания, най – често това е граничната личностова организация, а
именно НЛР (Нарцистично – личностовото разстройство). Би следвало да се обърне
сериозно внимание на превенцията, на психотерапията и на останалите подходи, които
биха допринесли за това пациентите да се чувстват по – добре. При тежки състояния,
които граничат с психотични преживявания е редно да се включи и медикаментозно
лечение.
Използвани източници:
Лапланш Ж., Понталис Ж.Б – „Речник на психоанализата“
Макуилямс Н. – „Психоаналитична диагностика“, Разбиране на структурата на
личността в клиничния процес
Ратнер, Й. – „Психоанализа“ Класиците
Фройд, З. – „Психология на сексуалността“
American Psychiatric Asocciation – Diagnostic and Statistical Manual of Mental
Disorders, Fifth edition, DSM-5
Brenman, E.(1981) Narcisism.Psychoanalytic Essays: By Bela
Grunberg.International Universities Press, 1979.Pp.311. International Journal of
Psychoanalysis 62:127-128
Green, A. – Essais sur la mere morte et l’oeuvre (1980)
Green, A. – Life Narcissism Death Narcissism, Translated by Andrew Weller
J.Chasseguet – Smirgel.Psychiatr Clin North Am.1989 Sep. The bright face of
narcissism and its shadowy depths. A few reflections.
Kerrin A. Jacobs – The concept of Narcissistic Personality Disorder – Three levels of
analysis for interdisciplinary integration
Narcissism: Psychoanalytic Essays. By Bela Grunberger. New York.
Mclean, J. Psychotherapy with a Narcissistic patient using Kohut’s Self Psychology Model