В България през 2005 е приет официално Закона за защита от домашното насилие, през 2009 е било въведено изменение и допълнение, което е валидно и до днес.
Домашно насилие съгласно разпоредбата на чл.2 представлява всеки акт на „физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или съпружеско съжителство.“
За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всеки акт на домашно насилие, извършен в негово присъстие.
Форми на насилие –
Физическо насилие – умишлено причиняване на физическо страдание и болка. Това може да бъде удряне, блъскане, ритане, хапане, удари с предмети, нараняване с оръжия, душене.
Сексуално насилие – включва се нежелана форма на сексуални действия, използва се принуда за сексуално общуване. В рамките на брака също може да присъства сексуално насилие.
Психическо насилие – могат да бъдат причинени душевни болки и страдания. Използват се крясъци, омаловажаване, обезценяване, заплахи с насилие или че ще бъдат отнети децата, заплахи със самоубийство с цел да бъде контролирана жертвата.
Икономическо насилие – ограничаване на достъпа до финансови средства и други ресурси, забрана на жертвата да работи.
Мерките за защита трябва да се наложат и да бъдат ефективни, за да може да има защита за жертвата на домашно насилие.